В момента човечеството се намира в рамките на глобалния цикъл, известен в системата на Human Design като Кръстът на Планирането. Този цикъл е активен от 1615 г. до 2027 г. и носи със себе си енергията на сделката. Именно той въведе в човешкия свят сътрудничеството, както никога досега в историята – съвместната работа, структурирани системи, институции и взаимна подкрепа се превърнаха в основа на цивилизацията.
Както подчертава Ра Уру Ху, глобалните промени протичат в 7-годишни цикли. Днес ние вече сме дълбоко навлезли в процеса на разпадане на този стар ред – и на негово място се заражда новата честота на Кръста на Спящия Феникс. Може би вече усещате това – спойката, която държеше заедно племето, общността, социалната система, започва да се разпада пред очите ни.
Един от ключовите канали на този кръст е Каналът на Общността (37-40) – архетипната племенна сделка. Тук се срещат волята да се осигурят материални ресурси (портал 40) и емоционалната нужда от принадлежност и грижа (портал 37). Този канал символизира договореността: ще се грижа за теб, ако и ти се грижиш за мен. Той е израз на лоялност, съпричастност и взаимна подкрепа – основа за създаване и поддържане на семейства, групи, племена, общности.
Каналът 37-40 създава определение между два важни центъра – Слънчевия сплит (емоции) и Его центъра (воля и ресурси). В продължение на векове този канал е бил глобална кондиционираща сила, която е оформила начина, по който живеем, създаваме семейства, структурираме институции и градим обществен ред.
Ра Уру Ху казва:
„Ако се замислите, нашата ситуация е много различна от тази в предишните епохи. И нямахме избор – просто дойде времето за революция, която сложи край на старите форми на управление (Кръстът на Управлението: 721–1202). Така се роди нашата съвременна демокрация – основана на взаимопомощ и взаимно уважение.“
Една от другите ръце на Кръста на Планирането води към Портал 16 – „Ентусиазъм“, Порталът на Уменията, и Портал 9 – „Укротяващата сила на малкото“, Порталът на Детайла. По-малко от 150 години след навлизането в този глобален цикъл, ставаме свидетели на зараждането на така наречената Индустриална епоха – време, в което се изграждат фабрики, поточни линии и структури за организиран труд.
Това е и началото на създаването на общностни институции – болници, социални служби, образователни системи – всички основани върху споразумения, които целят да осигурят стабилност и подкрепа за обществото. С други думи: структурирана форма на племенна грижа в мащаб.
Днес тази почти сляпа лоялност започва да се разпада. Виждаме как масово се подлагат на съмнение фигури на авторитет: гурута биват разобличавани, популярната култура ни представя документални поредици за култове в Netflix, а все повече хора поставят под въпрос правителства, институции и индустриални структури, които някога са били недосегаеми.
Кръстът на Спящия Феникс
В момента се намираме в 7-годишния преходен цикъл, който бележи края на Кръста на Планирането и подготвя навлизането в новата епоха на Кръста на Спящия Феникс. Фоновата честота, която доскоро ни свързваше чрез мотото „Сключи сделка със своя съсед“, постепенно се измества към „Забрави за съседа – помисли за себе си“.
Ра Уру Ху казва:
„Портал 55 ще отбележи началото на новата ера, започваща през 2027 г., когато прецесията на равноденствието влезе в шестата линия на този портал. Това е ретрограден процес, който ще остави зад себе си Портал 37 и ще навлезе в Портала на Изобилието – и в неговата 6-та линия на „егоизма“. Трябва да разберем, че напускаме ерата на племето и влизаме в епоха на индивидуализма – време на мутация, която се проявява именно в Портал 55.“
Портал 55 остава един от най-мистичните и трудни за разбиране – дори в основната си природа. Той въплъщава емоционалния дух – онази вътрешна вълна, която възприема живота като „чаша наполовина пълна“ или „наполовина празна“. Този портал произлиза от Слънчевия сплит и сочи към Кореновия център, а честотата, с която подхождате към него, ще определи вашето собствено възприятие за реалността.
С настъпването на новата енергия, човечеството навлиза в по-дълбок, по-индивидуален път на изразяване, където личната истина и вътрешната емоционална настройка ще бъдат водещи сили – за сметка на социалните договори, принадлежността и колективните каузи, които доминираха досега.
Егоизмът в новата ера
Егоизмът често се тълкува погрешно. В действителност, духът изисква егоизъм – не като проява на егоцентризъм или безчувственост, а като условие за вътрешна цялост и развитие. Без него не може да настъпи истински преход.
Да бъдеш егоист означава да притежаваш своето диференцирано Аз, да следваш своя индивидуален път, да се свързваш с онези, с които има истински резонанс – а не да оставаш сляпо лоялен към племето, просто защото така се очаква.
За мен тази енергия на егоизма се усеща като честота, която перфектно се илюстрира от добре познатата аналогия:
„Ако сте в самолет и кислородните маски паднат, първо поставете своята, преди да помогнете на друг.“
Това не е проява на безразличие. Това е мъдрост. Само когато си снабден с вътрешен въздух – яснота, сила, центрираност – можеш да присъстваш пълноценно и за другите.
Кръстът на Спящия Феникс ни напомня, че индивидуалната мутация – този вътрешен алхимичен процес на осъзнаване и промяна – може да се случи само тогава, когато човек притежава себе си напълно.
Трябва да си здрав отвътре, за да може съзнанието да се прояви навън.
Трябва да си цяло, за да дадеш.
Трябва да си верен на себе си, за да се свържеш истински с другите.
Ра Уру Ху казва по повод на тази промяна:
„С тази фраза казвам на хората: работете, работете, работете, защото да се грижиш за себе си е нещо изключително. Това е, което извисява духа. И трябва да разберете нещо много важно – няма как да стигнете до духа, ако първо не сте се погрижили за тялото. Нямате шанс за духа, ако пренебрегвате тялото. Уморен съм от святошарите с техните кухи баналности. Не става дума за празна духовност. Става дума за способността да се грижиш за себе си. Това е фундаментално.“
Най-голямата промяна, която усещаме – и вероятно вече я преживявате – е преходът от свят на външна обусловеност към свят на вътрешна истина.
Преминаваме от живот, в който търсим отвън кой сме – в авторитети, структури, гласове на другите – към живот, в който отговорите идват отвътре. Това е движение от вън навътре към вътре навън – към доверие в себе си, работа със сянката, лична отговорност и израз на уникалността пред света.
Нещо, което често повтарям на клиентите си и което въплъщава тази нова епоха е:
„Попитай вътре, преди да попиташ навън.“
Това означава: първо се довери на себе си.
Истинският коуч не е там, за да ти дава отговори и да бъде твой авторитет. Той е огледало – присъствие, което ти помага да видиш онова, което съзнателният ум не може да долови сам.
Плутон и Тъмната богиня
Плутон – в гръцката митология познат като Хадес, богът на подземното царство – в себе си носи архетипа на разрушението, смъртта и трансформацията. Но когато го погледнем през призмата на женската енергия, той често се свързва с фигурата на Тъмната Богиня – като Лилит, Кали и Хеката.
Това са архетипи, които разрушават и разголват, не за да наранят, а за да отнемат илюзиите. Те внасят хаос в подредения ни, но вътрешно разпокъсан свят, разклащат устоите ни, докато не видим истината, която отказваме да признаем.
Тъмната богиня е здрава полярност на „любовта и светлината“, която толкова често се проповядва в света на духовността. Да я отречем, означава да заобиколим дълбоките, трудни, но трансформиращи пластове на истинското израстване. Именно в тези сенки се раждат най-големите изцеления.
Както се казва: гладкото море не прави опитен моряк.
Това важи и за нашето съзнание – не квадратурите в рождената ни карта, не интензивността на Плутон, не божественият хаос на Кали, Лилит или Хеката, а нашата реакция на тях е това, което ни трансформира.
Плутон не пита – той преминава и разпада всичко фалшиво, особено онези фасади, в които сме инвестирали, но които никога не са били истински наши: роли, маски, бизнес визии, съобразени с чужди очаквания.
Ако вече усещате това разпадане... вътрешното напрежение, въпроса „Какво следва?“ – то знайте, че това е само началото.
Плутон във Водолей ще донесе още по-голяма интензивност. Водолей е знак на визията, иновацията, бунта и индивидуалността. Но също така – на безчувствената технология, отчуждението, роботизацията на съществуването.
Днес вече го виждаме: роботи на Tesla, които сгъват дрехи и приличат на героите от „Аз, роботът“. И си задаваме въпроса: наистина ли това искаме?
Плутон във Водолей може да изведе човечеството до ново измерение на съзидание, изобретателност и свобода, но и до тотален контрол, обсесия и разпад на човешкото. В този танц между светлото и тъмното, въпросът не е просто какво ще се случи...
Въпросът е: какво ще представляваш ТИ в това?
Ще останеш ли в сянката на собствената си сила – или ще я превърнеш в светлината на съзнанието?
Плутон във Водолей: Епоха на разклащане и пробуждане
Плутон влезе във Водолей на 20 януари 2024 г., където ще остане до 1 септември 2024 г., след което ще се върне ретроградно в Козирог – последно напомняне от старата система, която трябва да бъде завършена. На 19 ноември 2024 г., Плутон отново ще навлезе във Водолей и ще остане там до 8 март 2043 г.
Това е дълъг цикъл на дълбока трансформация, който няма да бъде нежен. Ако не сте в хармония с тази честота, може да се почувствате така, сякаш някой ви търка с шкурка по отворена рана.
Аз не съм от хората, които ще ви залъгват със сладки думи. Времето е сега.
Задайте си въпроса:
„Как мога да се посветя още по-дълбоко на мисията си? Къде се самозаблуждавам?“
Не чакайте. Плутон не чака. Той ви гледа право в очите и шепне:
„Вътре ли си – или си в боклука?“
(Да, така се шегувам с Плутоновата интензивност, но зад тази шега стои реална покана за пробуждане.)
Комбинацията между Плутон във Водолей и разпадането на Кръста на Планирането означава едно:
Безпрецедентни времена. За добро или за зло.
От 2008 г. насам Плутон се движеше през Козирог – знакът на структурата, авторитета, корпоративната йерархия, Уолстрийт, старите икономически системи и, не на последно място, алчността.
Много астролози свързват това Плутоново пътуване с експлозията на късния капитализъм.
Звучи ли ви познато? Свързва ли се с Кръста на Планирането, който подхранваше колективната сделка в последните 400 години?
И сега какво?
Водолеят е въздушен знак – свързан с връзки, общности, мрежи. Като последен от въздушната триада (Близнаци – Везни – Водолей), той е фокусиран върху хората и бъдещето на човечеството. Управляван от Уран, Водолеят носи бунт, революции, хуманитарни идеали, научни и технологични пробиви.
Да, това е същият Уран, който обича неочакваното, необичайното и шокиращото.
(И да, чували ли сте, че правителството официално потвърди съществуването на извънземни? Ние не сме изненадани, но мнозина още са.)
Очаквайте още много такива събития с Плутон във Водолей.
С други думи – очаквайте неочакваното.
Трансформацията ще бъде колективна и лична. Ще бъде електрическа и разтърсваща. Ще бъде край и начало.
Футуристичен, далновиден, Плутон във Водолей носи потенциала за:
- нова Земя, изградена на основата на съзнание, свобода и сътрудничество,
или - дистопичен ад, белязан от технологичен контрол и загуба на човечност.
Все още не е ясно в коя посока ще поемем. Но едно е ясно:
Ние сме на кръстопът. И държим ключа.
Какво ще изберем като човечество – и какво ще избереш ти?
В този исторически момент Земята има нужда от всеки един от нас – буден, отговорен, и отдаден на истината.
Кръстът на Спящия Феникс и Плутон във Водолей: Пробуждането на новия човек
Когато погледнем към полето на духовността, коучинга и лечебните практики, се разкрива ясно послание: пробуждането е в ход. Никога досега толкова много хора не са поставяли под въпрос не само какво правят, но и защо го правят. Вече не става дума просто за печалба – особено след финансовите трусове в индустрията – а за повик отвътре, зов на душата.
Портал 55 – порталът на изобилието като вътрешно, духовно състояние – активира тази промяна с интензивна сила. И за мнозина тя разтърсва самите основи на тяхната идентичност. Този вътрешен трус не е временен – и няма да изчезне с настъпването на 2027 г. Той е част от поетапния преход към Кръста на Спящия Феникс, нова глобална честота, която вече се надига.
Ра Уру Ху споделя дълбока мъдрост относно този Кръст:
„Едно от нещата, които трябва да разберем за Спящия Феникс, е, че той е спал дълго време. Винаги е бил там – готов, но неготов да се издигне. Разбирате ли – това е спящ феникс. Когато фениксът се събуди, първо трябва да умре, за да може да полети.
Това не е просто Кръстът на феникса – това е Кръстът на Спящия Феникс. И това е съвсем различно.
2027 г. идва с нож с две остриета. Тя носи смърт. Смърт на нещо старо.
И от тази пепел ще се роди нещо ново.
И знаете ли кое умира? Вие.“
Това е мрачна, но мощна визия. Ра говори не за физическа смърт, а за края на Homo sapiens sapiens, такъв, какъвто го познаваме. Не буквално, а еволюционно. Промяната е толкова дълбока, че няма да разпознаем старото в новото. Няма да има очевиден момент на завършване. Просто в един момент ще погледнем назад и ще видим – това вече го няма.
Плутон: Космичният унищожител, който ни води към себе си
И тук се намесва Плутон – сега във Водолей – който не просто наблюдава, а активно разрушава всичко, което не служи.
Плутон не пита. Той осветява.
Осветява местата, където се преструваме. Местата, където носим чужди маски. Местата, където не сме верни на себе си.
Ако сме готови да го видим – Плутон ни подготвя да влезем в новата ера като напълно диференцирани същества.
Но нека сме ясни: енергията няма да свърши работата вместо нас. Тя само поддържа процеса. От нас зависи да поемем ангажимента, да извървим пътя, да минем през огъня на трансформацията.
Самият преход ще бъде разцепващ. Ще станем свидетели на масово разделение – мнозина ще напуснат своя път, ще изоставят бизнесите си, ще се върнат към познатото и сигурното, защото енергията ще бъде твърде интензивна, а поканата – твърде изискваща.
Изборът е личен. Вратата е тясна.
Спящият Феникс се събужда.
Плутон разчиства терена.
Водолеят кани към бъдеще, което още не можем напълно да проумеем.
И въпросът е съвсем прост:
Ще влезеш ли в пламъка, за да се преродиш – или ще останеш в пепелта на старото?