Темата за контрол е навсякъде. В Хюман Дизайн с нея е свързан Его центърът. Независимо дали имате дефиниран Его център или не, тази тема неизменно присъства във всекидневието ни.
Ако си представим Коренния център като лична градина, в която нейният стопанин грижливо отглежда всичко, което израства там, и създава собствени правила за обитаване – както за себе си, така и за своите гости – то тази градина отразява нашите принципи, основи и устройството на живота. Това е фундаментът, върху който изграждаме битието си.
Но в тази градина има още един важен участник – Его центърът. Той е този, който поема управлението, контрола, разпределението на роли, ресурсите и правилата.
Егото решава:
- какво и кой ще присъства в градината, а какво и кого няма да допусне;
- дали градината ще бъде голяма или малка, с ограда или без, с високи порти или отворени врати;
- какви ще бъдат целите на тази градина и каква стойност ще носят всички нейни обитатели и вещи.
Имам недефинирано Его и винаги съм си представяла своята градина по един особен начин – с отворена порта и дълъг път през гора, който води до дома. Обичам тази картина. В нея няма ограничения – или поне те не се виждат.
В същността си Егото представлява способността да управляваме и защитаваме това, което притежаваме, като установяваме правила и граници за другите – за онези, които допускаме близо до себе си.
И както добре знаем, всички живеем зад врати с ключалки. Колкото по-развито е едно общество, толкова по-силна е нуждата от собственост и контрол.
В сърцевината на Его центъра се крие и темата за завистта – този вътрешен компас, който определя стойността чрез сравнение. Желанието да имаме това, което има другият, е една от най-лесните форми на манипулация. Така възникват конкуренцията и стремежът към превъзходство. Его центърът реагира на различията – и затова е толкова податлив на образи на изобилие, които заразяват масовото съзнание.
Днес дори съществуват цели направления в социалните мрежи, в които хора се хранят пред камера. Но това, колкото и безобидно да изглежда, е сериозна намеса в храносмилателната система и в темата за притежание.
Егото е двигателна енергия – нужна е постоянна сила, за да поддържаш контрол и да задържаш това, което имаш. И тук идва интересният момент: 70% от хората нямат постоянен достъп до тази енергия. Ето защо толкова често търсим съюзи – за да споделим товара на контрола.
Човечеството днес е заобиколено от толкова вещи, че бъдещите поколения ще могат лесно да изучат нашата цивилизация. А ние, опитвайки се да разгадаем предишните, разполагаме само с хипотези – те просто не са притежавали толкова много.
Канал 26-44 носи в себе си темата за успешната любов. Любов, в която съюзът е ефективен на материално ниво – когато контролът и задълженията са споделени. Казват, че всички войни са заради жените. Но по-вероятно е да са заради властта – кой ще ръководи, кой ще носи по-малко отговорности, но ще има повече ресурси?
Има ли успешна любов?
Портал 44 носи търговски аспект на любовта. Но когато ролите между партньорите са разпределени съразмерно с енергийния им потенциал, тогава съюзът има шанс да бъде наистина успешен. Ако единият има 44-и портал в дефиниран Далачен център, а другият – 26-и портал в дефинирано Его, тогава между тях се ражда електромагнитно привличане, базирано на обмен на потенциал и подкрепа.
В такъв съюз няма нужда от уговорки – телата управляват взаимодействието. Те усещат кога партньорът се нуждае от подкрепа, кога е уязвим, кога тревогата надделява. И отговарят с фин жест, с малка „лъжичка мед“, която носи утеха и сила. Това не е логика, това е чувствителност на тялото – телесна памет и обоняние. Там, където разумът вижда съмнение, тялото усеща истина.
Но какво се случва, когато потенциалът не е фиксиран?
Ако в двойката липсват дефинирания Его или Далак или ако липсват 26-и и 44-и портал, тогава контролът остава без опора. И се случва следното:
- Липсва сила за навременна подкрепа – не знаеш кога и как да я дадеш.
- Липсва способност за самоконтрол – обещанията се дават, но не се спазват.
- Липсва готовност за адаптация – моментите на промяна се пропускат.
Тогава възникват взаимни изисквания, обвинения, нуждата да прехвърлиш контрола на другия. Всеки започва да се вкопчва в своите малки победи, опитвайки се да „осмисли“ съюза с някаква лична изгода.
Истината, скрита дълбоко в сърцето, може да изглежда така:
- „Обичам те, защото пое повече отговорност от мен.“
- „Обичам те, защото твоят потенциал решава нашите проблеми.“
- „Обичам те, защото ме приемаш такъв, какъвто съм – без да изискваш промяна.“
Това е земната любов, свързана с Егото. В нея другият става част от твоята градина – кара колата ти, яде от дърветата ти, но в замяна ти помага да задържиш властта и ресурса. И така, светът, който си създал, остава цял.