Едно от нещата, свързани с абстрактния процес, е че абстрактните хора обичат да мислят за живота си като за логичен. Ако сте логично мислещ човек и следвате стъпките: ето я стъпка 1, ето я стъпка 2, ето я стъпка 3, ето я стъпка 4 — това е целта. Знаете, че ако направите 1, 2, 3, 4, ще стигнете до нея. Това е просто логично.
Ако сте абстрактен човек, виждате същото: „Ако направя това, това и това, ще стигна дотам.“ Но това почти никога не се получава. И тъй като абстрактният човек приема, че и за него нещата би трябвало да са логични, когато реалността не следва този ред, той се разстройва. Просто така е устроен. Разстройва се, защото съдбата — крадена от 30-ти портал — застава на пътя му. Тя не само пречи, но и възвеличава процеса.
Животът не е логичен — той просто е.
Обърках ли ви? Животът не е логичен, но той е.
Жизнената сила е логична. Тя работи по модели. Но илюзията и маята на живота са пълни с хаос, прекъснати краища и всички онези явления, които създават впечатление, че няма модел. Съдбите са част от това — част от модела, който същевременно създава илюзията за безкрайни възможности. Те просто го правят. И ако не го виждате, съдбите ще ви принудят да го видите.
Застават на пътя и казват:
„Ей, не можеш да вървиш по този път. Не, не, не, не. Мислеше, че ще преминеш 1, 2, 3, 4. А сега трябва да минеш през 1, 1А, 1Б, 1В, 1Г, 1Д, 1Е, 1Ж, 1З, 1И, 1Й, 1К… и може би чак след 1К ще успееш да преминеш към 2–1. Може би.“
Неизбежно нещо ще ви попречи — и именно в това е магията на преживелищния начин: той не е логичен.
Ако беше логичен, животът на повечето от нас щеше да изглежда еднакъв. Щеше да има шест основни варианта и всичко щеше да бъде едно и също. Но в момента, в който включите съдбата, всичко се променя. Защото в момента, в който тръгнете по пътя си, нещо леко ще обърне знаците. Ще си мислите, че вървите в правилната посока, а всъщност вече се плъзгате по склона на хълма. И ако имате късмет, когато падате от този хълм, попадате в прегръдката на нещо прекрасно. Откривате нещо, за чието съществуване дори не сте подозирали в онази логика, която сте смятали за своя посока.
Портал 30 е магия.
И така, когато стигнем до кръстовете на инкарнацията, в които Слънцето е в 30-ти портал, какво мислите, че получаваме? Получаваме инструменти на съдбата.
Това са хората, които застават на пътя на логиката във вашия живот. Те пречат на Кръста на Заразата.
Това е моята Хиронова фаза, моят Хиронов кръст – Кръстът на Заразата. Намираш се в собствената си емпирична, логична посока – „ще направя това, това и това“ – и изведнъж се появява един от тези хора. Обаждате се вкъщи и казвате: „Скъпи, няма да се прибера около четири–пет години, добре? Днес се случи нещо на улицата и ще ти изпратя писмо.“
Той просто се намесва. Това са хора, които правят точно това с вас.
Това е „не-азовото“. Не е като да знаят съзнателно, че имат тази сила – силата на заразяването. Когато чуете думата „заразен“, веднага си мислите: „Кой го има? Аз не го искам. Те са опасни.“ Но това, което представляват тези хора, е именно зараза. И за да разберете това, трябва да видите маската на всички с 30-ти портал: вие сте измамени. Въвлечени сте в алтернативна реалност.
Обожавам Хорхе Луис Борхес – великият аржентински писател. Той има великолепен разказ, „Градината на разклоняващите се пътеки“. В него се говори за това, че всеки момент съдържа милиарди възможности. И хората с този портал са тези, които казват: „Не по този начин; ето, следвай този.“
„Позволи ми да бъда твоя съдба. Позволи ми да те пренасоча.“
Много малко човешки същества могат да понесат намесата на съдбата. Не ни харесва, дразни ни. „О, Боже, всичко можеше да е толкова просто.“ И всички се разстройваме, защото не е така.
Но трябва да разберете нещо – добри новини, лоши новини, кой знае: когато съдбата застане на пътя ви, ако ѝ се противопоставите, ако се борите, всичко е загубено. Много хора срещат тези фигури постоянно. Тяхната роля е да бъдат смутители.
Когато сте в супермаркета, плащате на касата, а те излизат през вратата пред вас, вашата кола е наляво, но те тръгват надясно – и изведнъж се оказва, че и вие вървите надясно. „Ей, чакай малко, вървя в грешната посока, а колата ми е от другата страна!“
Съдбата ви пречи.
Може би е трябвало да ги последвате. Може би е трябвало да оставите колата си за малко. Може би точно зад този ъгъл е било нещо, което сте търсили години наред и дори не сте предполагали, че се намира там.
Но ние не сме такива. Изведнъж заставаме насред улицата като идиоти и си казваме: „Какво става? Губя паметта си. Не знам къде съм паркирал.“
И се връщаме обратно. Отказваме се да продължим деня. Вече сме сигурни, че имаме ранни признаци на Алцхаймер.
Съдбата просто се намесва. Бум. И повечето от тези хора го правят несъзнателно. Това е заразяване. Помислете за шегата на заразяването.
А 8-ми е онова дълбоко, дълбоко желание да допринесеш. Едно от ключовите неща, които трябва да се разберат, когато съдбата пристигне, е че настъпва момент, в който най-накрая можете да осъзнаете трансформацията на вашата сила в нещо, което наистина допринася. Буквално допринася.
Има кръстове, които преобразяват самия човек, и кръстове, които са тук, за да преобразят другите. Такъв е Кръстът на Напрежението. Повечето хора смятат, че той означава човек, пълен с вътрешно напрежение. А всъщност Кръстът на Напрежението е тук, за да осигури напрежение на другите.
Същото е и със заразяването. Не става дума за това, че тези хора са уловени в мрежата на съдбата — те са инструменти на съдбата. Това е съвсем различно. Те са тук, за да ви въвлекат в нея. Да ви заблудят, за да можете да видите истината.
Те са разтърсващи сили, които казват: „Ей, не се доверявай на нищо. Мислиш, че пътят е точно такъв? Мислиш, че само защото се молиш, Бог те слуша? Не-е-е, не е така.“
Ето ги — олицетворенията на онези сили, които ви разтърсват по пътя.
И отново: не го правят съзнателно.
Представете си обаче какво въздействие могат да окажат върху другите, когато са будни, когато са осъзнати, когато живеят според своята истинска природа."
Десен ъгъл със Слънце в 30-ти Портал заразява с това, което споделя — не просто думи, а истинския огън на чувствата, които горят в него и светят като вътрешен фар за всички около него.
Всяка негова емоция е искра, която разпалва преживяването в другите, защото той не може да бъде половинчат: чувстването му е пълно, тотално, поглъщащо. Заземен е в своето дълбоко и честно „да“ — онова сакрално съгласие, което идва от самата му същност и което никоя буря не може да прекърши. Носи настойчивостта да изживее всичко, което пламти в него, въпреки трудностите, изпитанията или внезапните намеси на съдбата, които сякаш идват, за да го изпитат, да го огънат или да го насочат в нова посока.
Когато влиза в дадено преживяване, той никога не го прави сам. Неусетно въвлича и другите — като че ли съдбата го използва като проводник, като инструмент, през който колективното може да се преобрази и да се движи напред. Дори без да го осъзнава, той овластява посоката на хората около себе си чрез натрупаната вътрешна мощ, опит и емоционален ресурс, който притежава в огромна степен.
И през този поток от чувства, действия и съдбовни преплитания, той дава своя уникален, индивидуален принос към по-големите, групови цели — без да се стреми към това, а просто като естествено следствие от това кой е и как пламти.
На Левия Ъгъл заразяването вече не е просто въздействие, което се случва естествено, както при Десния Ъгъл.
Тук човекът се превръща в самото заразяване — в силата, която носи промяна, насочване, корекция. И дори да не иска, дори да избягва намесата, самият му път го поставя в обстоятелства, в които намесата става неизбежна.
За Левия Ъгъл намесата не е случайна — тя е цел, мисия, последица от това, което е видял, разбрал и осъзнал.
Той носи в себе си дълбокото усещане, че другият може да бъде придвижен, развързан, коригиран. И именно това е заразяването на Левия Ъгъл:
да видиш какво може да бъде променено в другия и да се опиташ да го преместиш към по-вярната посока.
Левият Ъгъл не въздейства само с присъствие.
Той въздейства с намерение, с посока, с действие.
Той е като огън, който не просто топли — той оформя, преработва, променя формата на метала.
И затова Ра казва, че Левият Ъгъл предпочита да не се намесва, защото разбира последствията, разбира тежестта, разбира ангажимента към другия. Но въпреки това животът, чрез своите обрати, ограничения и съдбоносни преплитания, все пак го поставя в роли, в които трябва да се намеси.
Тук Заразяването става път на отговорност:
– отговорност към това, което виждаш в другия,
– отговорност към това, което знаеш, че може да стане,
– отговорност към движението, което се случва чрез теб.
Левият Ъгъл е създаден да бъде агент на промяната, но промяна с посока, с намерение и с дълбочина.
Той е този, който не само разпалва огъня в другия — той се стреми да го насочи в път, който смята за правилен, позволявайки съдбата да действа чрез него.
Бележка за начинаещите: Десен ъгъл - Профил 1/3, 1/4, 2/4,2/5,3/5,3/6, Ляв ъгъл - 5/1,5/2,6/2 и 6/3.
В статията не е разгледан Съпоставен кръст на Мойрите 4/1.
в статията се съдържа откъс от лекция на Ра Уру Ху обозначен с " "